Здравейте отново. През последните дни станаха доста гадни неща. Повечето, защото нещо някъде куца. Нявсякъде казват - съжаляваме. Драмата в Трън потресе България и чака развръзка. А какво прави през това време Емилия Масларова - разхожда се нагоре-надолу и чака някой да й реши проблемите. Спомняте ли си онова въпросно предване за децата от Могилино. През цялото време ведрият поглед на Георги Първанов, в стил Владимир Путин наблюдаваше певците във "Великолепната шесторка". Накрая дойде и момент за откровение, който цяла България чакаше. Моментът, в който Мартин Захариев застана пред останалите (в прекия и преносния смисъл) иизказа мнението на цялата страна. Не е ли цинично ние да пеем и да искаме пари от хората? Защо сбираме пари от смс-и? Защо става така, че искаме пари от същите онези, които си плащат данъците. Те могат само да попитат къде са техните пари, та им искаме още.
Няколко въпроса на Мартин Захариев казаха на президента в очите къкво мислят всички за него и кампаниите му по Коледа. Супер. Ама от другата страна го посрещна същия ведър поглед в стил Путин. Първанов ръкопляскаше на бившия издатели на списанието Плейбой, който очевидно има повече морал от държавния глава и продължи да се радва на събитието събрало над милион и половина от въпросните данъкоплатци.
четвъртък, 13 март 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар